...И в крайна сметка, колкото и време да отделяме за посяване семето на любовта и смирението в съзнанието си, толкова по-категорично се проявява злото в безбройните му форми. Било то фалшът и мнимата любов от най-близките, необятните пориви на несигурност, безкрайният низ от усилия за примирение със съвременното общество или просто обичайното желание за самоубийство, нереализацията на което е само поради страхът от потенциална трансцедентална бездна. Колко иронично! Тук, пораждащ се абсурдът на човешкото битие, единствено остава вглъбяването в тъмницата на екзистенциалната "чакалня", в очакване на влака. "Свободна воля, свят- голям!", биха ме контрирали мнозина. Доколко сме свободни от оковите на пределността? Бих попитала аз. Много философи са разглеждали проблемите за свободата, волята... Трудната съвместимост между интуитивните усещания на различните хора и съзнателните им решения от една страна и допускането за чистата илюзорност на подобни проблеми от друга, ежедневно подхранвайки съмнението за истинността им, ми изглеждат напълно основателни причини за отказа от задълбоченото занимание с гореспоменатите. Време, което мога да прекарам пред телевизора с бутилка водка - равностойни по сила в изменение на съзнанието. Нека опърничавите ме порицаят!